През последните години бързите кредити се превърнаха в спасителна сламка за хиляди българи, които нямат достъп до банково финансиране. Адвокат Мартин Костов от кантора „Имаш право“ предупреждава: зад лъскавите оферти се крият множество подводни камъни.
Уловките в „дребния шрифт“
Над 200 фирми у нас предлагат кредити „до минути“, без поръчители и с нулева лихва. Но реалността често е различна – скрити такси, неустойки и сложни клаузи могат да превърнат заем от 1000 лв. в задължение от 3000 лв. или повече.
Често срещана практика е начисляване на такси за „обработка“, „разглеждане“, „СМС-известия“ или „покани за плащане“, които оскъпяват кредита значително. Понякога тези суми не се включват в годишния процент на разходите (ГПР), който по закон не може да надвишава около 62%. В реалността обаче стойностите стигат 180% и нагоре.
Съдът в Плевен вече обяви такава такса за нищожна, тъй като представлява прикрита лихва. Ако не е доброволна и предварително обяснена – не се дължи.
Поръчители и неустойки – капан след подписване
Някои фирми изискват поръчители или банкова гаранция след отпускане на кредита – с кратък срок за осигуряването им. Ако не го направите, ви начисляват „неустойка“ от 230 лв. или повече. Понякога ви се предлага „платен гарант“ – допълнителна услуга, струваща между 70% и 100% от сумата на кредита. В крайна сметка може да върнете двойно повече, отколкото сте взели.
Според решение на Съда на ЕС от март 2025 г., всички задължителни такси трябва да влизат в ГПР. Ако не са – договорът може да бъде обявен за недействителен и вие да дължите само главницата.
Предсрочна изискуемост и злоупотреби със запис на заповед
Много договори съдържат клаузи, които позволяват целият дълг да стане „предсрочно изискуем“ при минимално просрочие. Някои фирми начисляват 50 лв. за ден забавяне или 36 лв. за писмо. Подобни такси вече се отменят от съдилищата като прекомерни.
Особено опасно е, когато тези клаузи позволяват събиране по запис на заповед – без предупреждение. Може да разберете, че сте осъдени, едва след запор на сметките ви. Законът забранява използването на празен или частично попълнен запис на заповед без ваше знание. Ако сте подписали такъв – потърсете незабавно правна помощ.
Арбитражни клаузи, тормоз и защита на личните ви данни
Преди време фирмите масово включваха арбитражни клаузи, според които споровете се решават не от съд, а от „арбитражен съд“, често създаден от самите кредитори. Така вие бяхте осъждани без реална защита. Законодателят забрани тази практика – ако такава клауза още фигурира в договора ви, тя е нищожна.
Още една форма на натиск са честите обаждания, SMS-и със заплахи или бележки по входа. Съдът смята подобно поведение за недопустимо и нарушение на личния живот. Дори да сте подписали, че „приемате“ такива действия – подобна клауза няма сила.
Как да се защитите
Прегледайте договора си внимателно. Ако има неустойки, скрити такси, запис на заповед или задължителен поръчител – потърсете правен съвет. Много от тези клаузи са нищожни по право и дори да сте ги подписали, не ви обвързват. Съдът може да ги отмени и да ви върне платеното.
Ако вече сте плащали по невалидни клаузи, можете да претендирате връщане на парите – това се нарича неоснователно обогатяване. Има множество спечелени дела. А ако дадена клауза е обявена за нищожна чрез колективен иск на КЗП, не е нужно вие лично да сте били страна – решението важи за всички потребители на фирмата.
Истински истории
- Жена тегли 600 лв., но дължи над 1400 лв. заради поръчител, удължаване и такси. Съдът обявява клаузите за нищожни и тя си връща над 700 лв.
- Мъж взима онлайн заем от 800 лв., но получава запис на заповед за 1600 лв. Съдът анулира договора изцяло – той връща само главницата.
Какво предстои?
Държавата подготвя нов Закон за потребителския кредит и регулации за колекторските фирми. Основните цели са:
- Забрана на „дребния шрифт“ – всички условия да се описват ясно и разбираемо.
- Ограничаване на продажбата на дългове, възникнали от нищожни клаузи.
- Прилагане на новия Закон за личния фалит – възможност за освобождаване от незаконни или прекомерни задължения.
От практиката на адвокат Костов
„Работя с десетки клиенти, пострадали от бързи кредити. Виждал съм как заем от 1000 лв. води до 3000 лв. плащания, а после клиентът е преследван за още 2000 по запис на заповед. Половината от тези задължения се оказват незаконни. Не се срамувайте – не сте сами. Потърсете помощ навреме.“
Най-силният правен инструмент е чл. 146 от Закона за защита на потребителите:
„Неравноправната клауза не обвързва потребителя.“ Дори да е подписана.
